Декарбонизация в България - нов доклад на SeeNext
България има значителен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове, но все още има предизвикателства по пътя ѝ към нулеви нетни емисии. SeeNext публикува ново проучване - Декарбонизация в България: Пето място по съкращения, първо по въглероден интензитет.
Анализът разглежда дългосрочните тенденции в емисиите на парникови газове, като подчертава къде България напредва, къде продължават да съществуват разлики в сравнение с напредъка на ЕС и какво налично финансиране подкрепя декарбонизацията. Ключови изводи:
- Силни съкращения, висока интензивност: България е намалила нетните си емисии на парникови газове с 55% в периода 1990–2023 г., което е петото по големина намаление в ЕС, но въпреки това остава най-въглеродно интензивната икономика в блока.
- Демографско влияние: Намаляването на населението с над 26% от 1990 г. насам допринесе за намаленията, но напредъкът на глава от населението е по-бавен, отколкото в повечето страни от ЕС.
- Енергията доминира в емисиите: Изгарянето на горива в енергийния сектор остава най-големият източник на емисии от технически процеси, а секторът на енергоснабдяването е начело от гледна точка на икономическата дейност.
- Разширяващи се секторни различия: Електроснабдяването и газоснабдяването постигнаха най-голямо намаление на емисиите във всички икономически дейности от 2008 г. насам, докато транспортът регистрира най-съществено увеличение.
- Нетен износител на емисии: Емисиите, базирани на производство, надвишават емисиите, базирани на потребление, всяка година от 2010 г. насам, което прави България един от малкото нетни износители на емисии на парникови газове в ЕС.
За да се запознаете с пътя на декарбонизация на България и с дългосрочните тенденции, напредъка в секторите, факторите, влияещи върху емисиите, и възможностите за финансиране, изтеглете пълното проучване тук.
